Всяка година, когато прелистваме последния лист от календара на октомври, в повечето американски домове се преселват прилепи и паяци, в прозорците се запалват тиквените фенери, а в магазините най-търсената стока са бонбоните. И когато настъпи дългоочакваният и любим ден, всяко дете може да си сложи маска на лицето и да почука дори на непозната врата, да викне "Бау!" и за това да получи шепа пъстри бонбони - това е страшният празник Хелоуин!

Американците, също като ирландците и англичаните (в Англия традицията на Деня на душите била да се измолва храна и питие от богатите срещу обещанието да се молят за техните мъртви роднини), започнали да се преобличат в маскарадни костюми и да ходят при съседите, измолвайки храна и пари (обичаят се нарича "trick-or-treat" - почерпи, за да не ти напакостя). Девойките вярвали, че на Хелоуин могат да научат името и как ще изглежда техния жених, като гадаят с конци, огризки от ябълки и огледала, а мистично настроените американци обръщали дрехите си наопаки и през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица.

ОТКЪДЕ Е ДОШЪЛ ТИКВЕНИЯТ ФЕНЕР?

Има ли Хелоуин без тиква? На 31 октомври тиквеният Джек свети в много прозорци. Историята на неговото появяване разказва ирландската легенда за пияницата по прякор свидливия Джек. Веднъж, в навечерието на празника на Вси светии, пред пияния ковач Джек, който седял в кръчмата, се явил самият дявол. Ковачът се съгласил да му даде душата си, но срещу халба бира. За да купи пиенето на дявола му се наложило самият той да се превърне в монета. Хитрият Джек сложил шестпенсовата монета в джоба си, там, където стоял неговият сребърен кръст. Измъчен от кръста, дяволът молел за пощада и Джек го пуснал, но преди това се спазарил за десет години спокоен живот за себе си. Когато след десет години дяволът се появил отново, ирландецът в своята последна молба поискал ябълчица. Тогава дяволът стъпил върху раменете на Джек, за да стигне ябълковото клонче, Джек бързо надраскал върху кората на дървото кръст. Дяволът повиснал във въздуха и в резултат обещал, че няма да пипне Джек още десет години и изобщо няма да му вземе душата. Най-накрая Джек умрял. Бог, разбира се, отказал да приеме грешния пияница в рая. Дяволът срещнал Джек на прага на преизподнята. "Не мога да взема душата ти" - казал той, изпълнявайки обещанието си. "Къде тогава да отида?" - попитал Джек. "Там, откъдето си дошъл" - отговорил дяволът. Наколо бил непрогледен мрак... Джек помолил за огънче. И дяволът бръкнал в огъня на ада, дал на Джек един тлеещ въглен и го пратил да се скита по света. Джек носел със себе си една ряпа. Изрязал средата й и сложил там въгленчето от ада - за да не го духне вятърът, и се отправил в своето вечно пътешествие. Джек Фенера и досега броди по земята, очаквайки Страшния Съд и се е превърнал в символ на прокълнатата душа. В Ирландия и Шотландия страшните мутрички, в които после поставят свещи, изрязват от ряпа и картоф, а в Англия - от цвекло. В Америка местната тиква играе прекрасно ролята на Джек Фенера.